Пред аудиторията на 13-то издание на конференцията “Системи за управление на бизнеса”, в сесия І, с модератор Александър Захариев, търговски представител на Gartner в България и управляващ директор, Calisto Adriatic, Деница Николова направи своята презентация на тема: “Финансовите инструменти за насърчаване на бизнеса към внедряване на ИТ”. В тази връзка решихме да поговорим с нея за тенденциите в проектите и практиките на бизнеса.
Г-жо Николова какво е важно да знаят мениджърите на компании за да се възползват от тези финансови проекти?
Принципа на финансиране на тези програми е, че се подкрепят жизнеспособни предприятия, които разполагат с финансов ресурс. Това не са помощи, а са финанси подпомагащи предприятия, които са жизнеспособни за осъществяването на проекти с висок потенциал, макар и изискващи повече време. Цикъла на кандидатстване по един проект с всички процедури, включително и одобряването, отнема минимум 6 месеца. След това, той може да стартира, като продължителността му е между 12 месеца и 2 години.
На първо място, за да предприемат стъпки за кандидатстване, мениджърите трябва добре да планират работата на фирмата и бъдещото развитие, в период от минимум 3 до 5 години. Това е необходимо, защото въпреки, че повечето програми за финансиране подпомагат инвестиционни проекти и се предоставя безвъзмездна помощ, първоначално компаниите трябва да префинансират сами проектите си и едва след това, да им бъде върнат съответният процент от помощта. В много редки случаи интензитета на помощта е висок 70 или 90% от стойността на проектите, в повечето случаи за малки и средни предприятия интензитета за инвестиционна подкрепа варира между 50-60% до 70 %, останалите средства се инвестират от фирмата. Бизнесът вече се научи да не кандидатства самоцелно просто заради самите субсидии, а по конкретен проект, който с финансиране или без него е необходим за предприятието. Така безвъзмездната помощ всъщност улеснява предприятието и ускорява процеса за въвеждане на инвестицията.
Фирмата трябва да обмисли добре всичко, за да бъде ефективен даден проект и да не доведе до излишно задлъжняване. Тя трябва да има реалната необходимост от тази инвестиция. Хубаво е да се има предвид, че финансирането не е 100% безвъзмездно, има и допълнителна цена, която е свързана с консултантски разходи. Не е задължително те да са свързани с подготовка, документацията или изпълнението на проекта. Често, това са разходи обвързани с проектирането на консултантски услуги, като например такива от техническо и инженерно естество, свързани с внедряване на оборудване или с адаптиране на софтуерни приложения. Това са разходи, които често се пропускат и не се планират от предприятията. Разбира се има и разходи свързани с цената на средствата които се използват, повечето предприятия за големи проекти разбира се не използват оборотни средства, а кредити. Безвъзмездното финансиране се предоставя в общия случай с 20% аванс, от одобрената сума и съответно на междинни плащания след изпълнен етап на проекта. Това означава, че фирмата с одобрен проект трябва да представи банкова гаранция за 20% за целия период на проекта и би могла да го изпълни изцяло с кредитни средства, както за безвъзмездната помощ, така и за остатъка до 100 %. Тоест да осигури и собственият си ресурс. Но за този период, в който се изпълнява, до момента в който се върне съответния процент от стойността на проекта, фирмата често използва чужди средства и те си имат своята цена. Обикновено тези заеми са дългосрочни, понякога може да се използва и краткосрочен финансов лизинг, но от практиката ни се вижда, че заемите не приключват с края на проекта, а продължават в рамките на няколко години, след изпълнението.
Ето защо, всеки детайл в бъдещето е важен. Компанията трябва да планира необходимостта от инвестицията, до колко тя ще е реално ефективна и как ще се погасяват плащанията по тези проекти. Например, да се внимава при закупуването на машини, които може да се окажат излишни, защото не работят оптимално, поради липса на пазар за новите продукти, които ще се произвеждат с тях. За да се оптимизира и улесни достъпа на бизнеса до финансиране по тези програми, ние от Българската асоциация на консултантите по Европейски програми (БАКЕП), от дълго време настояваме да се върне една практика на финансиране, която се използваше по предприсъединителните инструменти на ЕС, конкретно по програма ФАР и авансовото плащане да се увеличи от 20% на 50%. В момента, като кризисна мярка например, до края на годината се взе решение авансовото плащане да се увеличи от 20 на 65 %, но отново срещу банкова гаранция. Но това на практика не улеснява много бизнеса. Ние предлагаме освен увеличаване на процента, да се въведат и по-гъвкави механизми за гарантирането на тези средства. Например със запис на заповед или, ако това не е достатъчно за управляващият орган, в случая “Оперативна програма конкурентноспособност”, да се въведе практиката за специализирана тристранна банкова сметка – така наречената ескроу сметка. Предимството и е, че може да бъде използвана само по предназначение на проекта и след одобрение на съответната администрация, която отпуска средствата. Когато дадена фирма получи в тази сметка авансовото плащане, тя няма как да разполага самостоятелно със сумата, без одобрението на всяко платежно нареждане.
Това е вариант за фирмите, които нямат възможност да осигурят префинансиране за по-големи инвестиции и то не, защото са реално затруднени или пред фалит, а например към момента имат голям брой несъбрани плащания. Така, средствата от “Оперативна програма конкурентноспособност” ще могат да се налеят като свободен ресурс в предприятието, като едни свежи, свободни пари, които те да използват за своите инвестиционни намерения. Това е начина според нас и се надяваме предложението да се приеме.
В какво са инвестирали ИТ компаниите, които са се възползвали от подобно финансиране през изминалият период?
ИТ компаниите могат да се възползват основно от финансиране по “Оперативна програма конкурентноспособност”. През изминалият период имаше процедури, които финансираха както самите ИТ компании, така и клиенти на ИТ компаниите, чрез които бизнеса, като цяло имаше улеснен достъп за закупуване и внедряване на софтуерни продукти и използване на софтуерни услуги. За собствени цели, ИТ компаниите биха могли да използват субсидии за инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи за стартиране на специализирани услуги в Cloud например, където се изискват инвестиции, както в хардуерна инфраструктура, така и в закупуване на софтуер, който да обслужва голям брой потребители и софтуера за сигурност.
Вече имаме изпълнени подобни проекти дори и в момента се изпълняват други два, които са за създаване на дейта центрове. Имаме много клиенти, които се възползваха от специалните канали за внедряване на системи за управление. Това е една цяла процедура за финансиране, насочена както към въвеждане на международно признати стандарти, така и в закупуване на софтуера за управление на бизнеса. Процедурата, която в момента е активна за внедряване на иновации от предприятията е интересна за бизнес, който би искал да закупи специализиран софтуер, за управление на търговска дейност на големи предприятия, чрез въвеждане на иновация по отношение на процеса, по който се извършва обслужването и складирането на стоките. Освен останалите активи, в случая е необходим и софтуер, хардуерно оборудване, което да обезпечи потока на информация, а и ред други инициативи.
Наблюденията ми за периода са, че ИТ компаниите инвестират основно в оборудване и все по-актуално става изнасянето на ИТ услугите. Най-много се набляга на системите за управление на бизнеса – CRM, BI, ERP. Има силен интерес и от процедури, които са свързани с технологичната модернизация и предполагаме, че ще има още една такава до края на годината.