Често задавани въпроси

Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 въвежда нова мерна единица за икономически размер на земеделското стопанство, наречена „стандартен производствен обем“. Стандартен производствен обем (СПО) отразява средната парична стойност на селскостопанската продукция при цена на производител. СПО не включва директните плащания, данък добавена стойност и други данъци. СПО се изчислява на базата на средни цени за земеделска/животинска продукция – на годишна база или за период.

През програмния период 2014-2020, стопанствата ще се делят на две групи: 1) стопанства със СПО от 2000 до 7999 евро и 2) стопанства със СПО над 8000 евро. Целта на това разделение е по-малките стопанства да кандидатстват при облекчени условия и при гарантирани бюджети по новата Програма за развитие на селските райони.

Югозападен район за планиране (ЮЗРП)
1. Област София
2. Софийска област
3. Област Кюстендил
4. Област Благоевград
5. Област Перник

Южен централен район за планиране (ЮЦРП)
1. Област Пазарджик
2. Област Пловдив
3. Област Смолян
4. Област Хасково
5. Област Кърджали

Североизточен район за планиране (СИРП)
1. Област Варна
2. Област Добрич
3. Област Търговище
4. Област Шумен

Югоизточен (ЮИРП)
1. Област Стара Загора
2. Област Сливен
3. Област Ямбол
4. Област Бургас

Северен централен район за планиране (СЦРП)
1. Област Велико Търново
2. Област Габрово
3. Област Русе
4. Област Разград
5. Област Силистра

Северозападен район за планиране (СЗРП)
1. Област Видин
2. Област Враца
3. Област Монтана
4. Област Плевен
5. Област Ловеч

Необлагодетелствани райони са:

1. планински райони;
2. райони с ограничения, различни от планинските.

Планинските райони са землищата на населените места, които отговарят поне на един от следните критерии и показатели:

1. средна надморска височина минимум 700 m;
2. среден наклон на терена минимум 20 %;
3. средна надморска височина минимум 500 m в комбинация със среден наклон на терена минимум 15 %.

Хомогенизират се землища и група от землища, съседни на планинските, които имат минимум 90 % обща граница с планински землища.

Списък със селища в  необлагодетелствани райони в НАРЕДБА за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват

Критериите, според които едно предприятие се определя като микро, малко или средно, са формулирани в чл.3 и 4 от Закона за малки и средни предприятия, а именно:

„Чл.3 (1) Категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
(2) От предприятията по ал. 1 малки предприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
(3) От предприятията по ал. 1 микропредприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
Чл. 4. (1) При изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали e предприятие партньорпо смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.
(2) Независимо предприятие е всяко предприятие, което не е предприятие партньор по смисъла на ал. 3 и не е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.
(3) Предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие.
(4) Едно предприятие се смята за независимо и в случаите, когато негови предприятия партньори са следните лица:
1. инвестиционни дружества;
2. дружества за рисково инвестиране;
3. физически лица, които обичайно рисково инвестират индивидуално или съвместно в предприятия, които не са публични дружества по смисъла на чл. 110 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (бизнес-ангели), при условие че общата им инвестиция в едно предприятие не превишава 2 400 000 лв.;
4. висши училища или изследователски центрове;
5. институционални инвеститори, включително регионални фондове за развитие;
6. общини с брой на жителите под 5000 души и с годишен бюджет, който не превишава 19 000 000 лв.
(5) Свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения:
1. едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие;
2. едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие;
3. едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт;
4. предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове.
(6) Не е налице решаващо влияние по ал. 5, т. 3 върху предприятието, в случай че лицата, посочени в ал. 4, не участват пряко или косвено в управлението на предприятието, без с това да се нарушават техните права на съдружници или акционери.
(7) Предприятия, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия или чрез лице по ал. 4 някое от отношенията по ал. 5, се смятат за свързани предприятия.
(8) Предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари .
(9) С изключение на случаите по ал. 4 едно предприятие не може да се смята за предприятие по чл. 3 , ако 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се контролират пряко или непряко, заедно или поотделно от един или повече държавни органи.”

Кога ще се изплаща безвъзмездната помощ – веднага след одобрението на проекта, т.е. преди да започне неговото реализиране или след като той е осъществен?

По оперативните програми, фирмите, чиито проекти са одобрени, могат да получат авансово до 50% от одобрената безвъзмездната помощ. Останалите средства се изплащат на етапи. За целта фирмите трябва да отчетат извършените по проекта разходи със съответните разходооправдателни документи.

Не могат да се финансират разходи, направени преди одобрение на проекта, извън допустимите по някои програми разходи, свързани с подготовка на проекта.

Фирмите могат да кандидатстват по Програма за развитие на селските райони, Програмата за морско дело и рибарство, Оперативна програма „Конкуретноспособност и иновации” и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

Освен по национални програми, бизнесът има възможност да участва и по европейските програми за образование, обучение и младежки дейности- Еразъм+ и по Научно-изследователската програма на общността-Хоризонт 2020.

Три месеца след крайният срок за прием на проекти е срокът, в рамките на който трябва да бъдат обявени резултатите от проверката на проектните документи. Често, обаче оценката и договарянето отнемат 4-6 месеца.

С отварянето на пазарите и свободната търговия между държавитечленки на ЕС, както и с либерализирането на обществените услуги за конкуренцията, държавните органи – в някои случаи, планират да предоставят публични средства, за да насърчат извършването на определени стопански дейности. Предоставянето на такива средства може да се третира като държавна помощ. Държавните помощи могат да изкривят лоялната и ефективна конкуренция между предприятията в държавите-членки и да повлияят негативно на икономиката, поради което Европейската комисия осъществява контрол върху държавните помощи с оглед конкурентните предприятия да са поставени и да работят при равноправни условия.

Предприятието, което получава държавна подкрепа, придобива неоправдано предимство пред конкурентите си. Поради тази причина, Договорът за създаване на Европейската общност принципно забранява държавните помощи с изключение на случаите, в които те са оправдани от гледна точка на общото икономическо развитие. За да гарантира спазването на тази забрана, както и с оглед на еднаквото прилагане на изключенията от забраната във всички държави-членки на ЕС, Европейската комисия упражнява контрол върху предоставянето на държавни помощи в съответствие с европейското законодателство по държавните помощи.

В широк смисъл „държавна помощ” е финансовото подпомагане от държава-членка, облагодетелстващо определени предприятия или дейности, с възможност конкуренцията да бъде нарушена и да се въздейства върху търговията между държавите-членки.

Какви са формите на държавна помощ?

Някои мерки на държавна подпомагане са очевидни и лесно се разпознават. Такива са например:

• пряка субсидия (безвъзмездна помощ);
• субсидиране на лихва;
• заем при облекчени условия;
• държавни гаранции на заем;
• данъчни облекчения;
• намаляване на социалните осигуровки;
• придобиване от предприятието на стоки или услуги, предоставени от държавата или общините, при преференциални условия;
• закупуване на земя или сгради по цени по-ниски от пазарните;
• намаляване, разсрочване или освобождаване от данъци, такси, социални осигуровки;
• отстъпки за амортизационни отчисления;
• увеличаване на държавния дял в капитала на търговско дружество;
• финансови инжекции;
• отписване на задължения към държавата;
• преобразуване на дълг срещу капитал;
• инфраструктурен проект, който се ползва от индивидуални потребители или група потребители.

По-малко очевидните случаи, които може да съдържат елемент на държавна помощ, са например:

• консултантски услуги;
• подпомагане подготовката на публични предприятия за приватизация;
• законодателство за защита или гарантиране на пазарния дял;
• публично-частни партньорства и договори с публичния сектор, сключени при липса на достатъчна прозрачност или с изпълнител, неизбран с открит публичен търг;
• безплатна реклама по държавна телевизия;
• инфраструктурни проекти, облагодетелстващи индивидуални потребители.

Договорът за учредяване на Европейската общност и конкретно чл. 87 (1) забранява всякаква форма на държавна помощ – независимо дали е от националния бюджет или от ресурси, произхождащи от ЕС, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като облагодетелства определени предприятия или производства. Приложението на правилата за държавна помощ се контролира от Европейската комисия (ЕК).

Основно изключение от общия случай за държавни помощи е правилото за минимална помощ, или de minimis. То поставя праг, под който се приема, че размерът на помощта не заплашва да деформира конкуренцията и следователно чл. 87 (1) не се прилага.

Условията за определяне на помощта в този режим се определят съгласно  Регламент (ЕС) № 1407/2013 , който е в действие от 1 януари 2014 г. и ще се прилага до 31 декември 2020 г. Съгласно регламента на ЕК държавната помощ за „едно и също предприятие“, която не превишава прага от 200 000 евро, а за сухопътния транспорт – от 100 000 евро, за тригодишен период не нарушава принципите на общия пазар и няма чувствителен ефект върху търговията между страните членки и не облагодетелства фирмата, получила помощта, по отношение на нейните конкуренти, на които не е отпуснато такова подпомагане.

Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира. Всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие. За определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие са избрани критериите за определяне на „свързани предприятия“ в определението за малки и средни предприятия (МСП) на Комисията. Група от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis, но че предприятия, които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен орган или органи, не се третират като свързани помежду си. Следователно се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения.

От правилото de minimis са изключени заради спецификата им секторите рибарство, аквакултури и първично производство на селскостопански продукти. Предприятията от тези сектори могат да получават държавни помощи в размер, надвишаващ значително прага за минимална помощ. Дейностите по заготовка на селскостопанските продукти с цел тяхната първа продажба, осъществени в рамките на земеделското стопанство, както и първата продажба на прекупвачи или преработватели също се изключва от правилото de minimis. To обаче се прилага при преработката и реализацията на селскостопански продукти, за които се приема, че са сходни на преработката и реализацията на неселскостопански продукти.

Правилото de minimis касае само държавната помощ, натрупана по схеми/мерки, обявени под това правило. Така част от мерките и процедурите по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони поставят праг на помощта за три последователни години от 200 000 евро и изискват от кандидатите декларация относно получаването на други минимални помощи за последните три години.

Предприятията декларират само безвъзмездната помощ, получена по такива схеми, независимо от това по каква програма са получени. Съгласно принципите, които я регламентират, минималната помощ се счита за предоставена в момента, когато на съответното предприятие е дадено юридическо право за получаването й-т.е. от датата на влизане в сила на договора за финансиране, а не от реалното й получаване.

– Натрупаната сума за три последователни години – текущата и двете предходни данъчни години, не може да надхвърля 200 000 евро.

– Предприятие, което е достигнало тавана по правилото за минимална помощ, може да продължи да получава държавна помощ, като кандидатства – при спазването на условията за допустимост, по схеми, които са обявени под други режими на държавна помощ.

– Когато за дадени схеми или мерки не е указано, че се прилага правилото de minimis, получената по тях финансова помощ не се натрупва към сумата на получената минимална помощ и ограничението от 200 000 евро за три последователни години не е в сила.

Може ли едно предприятие да получи минимална помощ едновременно с помощ за малки и средни предприятия, или с регионална помощ, или с помощ за обучение?

Да, при условие, че:

• минималната помощ не се дава едновременно с друга държавна помощ по отношение на едни и същи приемливи разходи;
• мярката допуска комбинация на минимална с друг вид държавна помощ, което да доведе до надвишаване на максимално приложимия интензитет.

Ако получената от Вас помощ е в този режим, в договора за всяка получена от държавата помощ е изрично отбелязано, че тя попада в режим на минимална помощ.

Ако се колебаете относно точния размер и дали е изтекъл срокът от 3 последователни финансови години Министерство на финансите поддържа регистър на получените минимални помощи, в който може да се направи проверка по ЕИК на получателя.

Кандидатите по мярка 4.1. Инвестиции в земеделските стопанства  представят обосновка в бизнес плана за необходимостта от закупуване на предвидената в заявлението за подпомагане земеделска техника, като посочват видовете обработки, за които ще се позлва,  работните параметри на машините и земеделските площи, които ще се обработват . Земеделската техника следва да е в пряка зависимост от вида на отглежданите култури. Оценката се извършва съобразно количеството и мощността на заявената техника спрямо размера на земеделските площи, които ще се обработват.